“…На далечен бряг ме застига мирис на фрезии …Далечни, забравени аромати, напомнящи нещо, което се е случило, което ще се случи и никога няма да бъде като предишното. Защото само миналото не може да бъде толкова хубаво, колкото не е било…Далечно, припомнено минало за нестанали неща…”

Пътепис, отразяващ не толкова изминалите разтояния, местата, където е била, а техните следи в душата си. “Същественото е невидимо за очите”, казва Екзюпери. Своите съществени открития – усетени през емоцията, през житейската си философия, през мъдростта на времето ни разкрива Тони Загорова. “Аз мисля за необятния свят, осъзнавам го и това ме прави неделима от величието на тайнственото творение…”

Родена 17 юли 1941 г. във Варна. Завършва българска филология в СУ “Св.Климент Охридски”. Работи като журналист в морски издания. Сътрудничи на периодичния печат, радиото и телевизията. Автор е на сценарии за документални и телевизионни филми. Била е секретар по печата в системата на Воден Транспорт. Член на СБЖ. “Душата ми на пясъка” е книга с миниатюри – импресии, докосващи света около нас…

обратно...