В самия край на 2005 г. излезе от печат изследването на проф. Милена Кирова “Библейската жена.” Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, издадено от УИ “Св. Кл. Охридски” и ИК “Стигмати”. А през месец юни 2006 г. монографията получи Националната награда за хуманитаристика “Христо Г. Данов”. Наградата се дава от Министерството на културата, Националния център за книгата и община Пловдив.

Очакванията на едни специалисти са за „сензация” и „провокация” в читателските среди поради факта, че изследването може да се мисли като „интерпретативен проект, който предлага дешифриране на книгите на Стария завет, известни като Еврейската Библия, главно в перспективата на т.нар. gender studies” (родови отношенеия)” – Юлия Йорданова. Други изследователи пък, анализирайки текста заявяват „без преувеличение, че книгата прокарва „инфрастуктурата” на съвременното българско литературознание”- Людмил Димитров.

Основание за тези мнения им дава заявеният още в стъпителната студия авторов интерес към процеса на конструиране на библейската „женскост” като реалност в един патриархален социален модел. Но дори модерният изследовател чете библейските текстове през оптиката на патриархалния манталитет,защото човечеството не познава друг начин на социално битие, различен от същите тези практики. Модерният изследовател обаче вече е „подозрителен” към собствената си позиция, от която тръгва към обекта и може да анализира начина на изграждане на библейския род (gender) – мъжки и женски, дефинирайки ги в категориите художествени образи и социални конструкти. Библейската жена присъства в ипостазите на Добрата съпруга, Майката, Чужденката, Умната жена, Блудницата..., но както посочва изследването, без старозаветните текстове да изясняват спецификата на женската същност или „женкостта”. Затова авторът заявявяа : „ Мъж и жена са позиции на човешкото съществуване, два различни начина да бъдеш човек”. А това е самата идея за gender.

Понятието gender е все още ново в българската хуманитаристика и употребите му все още се полемизират. Според Милена Кирова понятието gender визира разликата между човешкия пол, определен от биологичната му зададеност и “половата роля” на индивида като социална единица. И е много по-удачно gender да се преведе като „род”, при положение, че се надхвърли първоначалната му семантика в смисъл на семейство. Следователно въпросът е не само кой как е анатомически предопределен , но и в каква полова роля се изживява в обществото.

Монографията “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” е прочит на библейските текстове отвъд традиционната теологическата парадигма. Тя заимства от научните полета на фолклористиката и митологията, антропологията и археологията, историята на Близкия Изток и история на религиите. Затова може да се нарече „събитие” в българския културен живот, което ще разколебае и проблематизира преподадените ни и възпитани перцептивни нагласи за Библията като нещо метафизично и сакрално и ще ни позволи да мислим книгите и като литература, и като законов кодекс, и като религиозна идеология и политика.

Милена Кирова е професор по българска литература в СУ "Св. Климент Охридски". Чете лекции по теория и история на психоаналитичната критика. Специализирала е теория на психоанализата в Англия и Швейцария. В продължение на две години чете лекции по история на българската литература в Университета на Калифорния, Лос Анджелис. Автор е на редица изследвания в областта на хуманитаристиката и в частност на литературата: "Българската поема от Освобождението до Първата световна война" (1988), "Сънят на Медуза" (1995, 1997), "Изпитание на символите" (1997; 2006), "Йордан Йовков. Митове и митология" (2001), както и на студията "Тялото, разковаване" в съавторския проект с Емилия Дворянова "Lа Velata" (1998), "Критика на прелома.” Нови явления и посоки в българската литература от края на ХХ в." (2002), "Проблематичният реализъм" (2002), "Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет" (2005). Съсъставител е на редица сборници, сред по-важните от които са: "Психоанализа и литература" (1995), "Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература" (1998), "Българската литература - фигури на четенето" (2000), "Наследството. Вазов" (2002), "Род и ред в българската култура" (2005). Милена Кирова сътрудничи със студии, статии и рецензии в специализирания периодичен печат.

обратно...