|
“Приливи” е третата самостоятелна изложба на Огнян Георгиев. Посвещава я в памет на баща си, човекът който го е научил да обича и разбира морето, да не се страхува от него и в същото време да не го подценява като стихия, да му благодари за насъщния и за това че го връща жив и здрав у дома, да му се любува - и когато е сурово и властно, и когато гальовно се плиска в нозете му.
Морето в платната на Огнян Георгиев губи онази сантименталност, освободена артистичност или тривиалност, присъща за творците, съчетали годишната си отпуска, поредна творческа сбирка или ателиетна носталгия по спомени от изминалото лято. То носи самотното съзерцание на човека дълбоко и емоционално свързан с него. За това морските пейзажи на художника са непринудени и неподправени. Въздействащи с оня реализъм, който с многото подробности и детайли оживяват композицията дори и с живописния си безпорядък.
В прилив на споделеност художника с много вещина и виртуозност рисува до болка познати кътчета от варненското крайбрежие, откривани в специални часове на деня, когато сенките се удължават и залеза ги опалва догарящо, в бурни дни, предизвикващи тръпки на респект… разкази за една голяма любов - морето.
Огнян Георгиев е роден 06.12.1962 г. / Никулден/ в гр. Варна. Рисуването винаги е било голямата му мечта, но се разминава с приема си в Художествената академия. Приема за коректив мнението на своя приятел Александър Алексиев /Хофарт/ художник, писател и историк. Професионален разрушител, любител на екстремните спортове, винаги намира време за откровения пред платното. Обожава природата и не пропуска да открадне мигове за общуване с нея – с лодка, яхта, катерейки се по непристъпни скали или яхнал своя “Harley Davidson” /почитателите помнят още предишната му изложба, на която бе специален гост и новия му току-що сглобен мотор/. Паркинга пред галерия “Актив Арт” отново ще се изпълни с класни кубици – приятелите на Оги, между които и известни в публичното пространство бизнесмени, този път в рокерски одежди, което за пореден път ще докаже, че пред изкуството – всички сме равни. |
|
