Към поредната си августовска изява Васил Петров върви отново с онази непредвидимост в избора на сюжети, които понякога на пръв поглед нямат обща мисловна връзка. Разглеждайки ги едно по едно зрителят се пренася в различни светове и епохи, където митове и съвременност преливат в хармонична връзка. Посланията са недвусмислено изведени и не рядко приемат визията на цитати.

Това, което винаги ме впечатлява е силата на общото звучене, което обикновенно е провокирано от една водеща картина. Погледната от такъв ракурс експозицията подчинява внушението си на изведената тема. Това зарежда по магически начин с друга енергия дори лишените от динамика натюрморти.

Акцент в настоящата изложба е триптиха “Панацея” с работно заглавие “Подагра”. Колкото и непривлекателно, толкова и провокиращо звучи този анонс. Позитивното отношение на художника, и неговата съпричастност към болката е родило една неповторима и трудно определима творба - “изстрадана” би било най-точно.

“Панацея” не само като средство за физическо изцеление, а събирателен израз на мисловния позитивизъм обединява сюжетите в останалите творби, които интерпретират традиционно различни митове и легенди, пречупени през философията и творческата фантазия на автора.

Със сигурност почитателите на Васил Петров отново ще бъдат въвлечени в неговия малко отнесен, правдив и неподражаем свят. “Панацея” е неговото послание, че винаги има още един ъгъл, от който може да бъде видян всеки проблем – ъгълът на надеждата.

Ваня Маркова – галерия “Актив Арт”

обратно...