Родена в Шумен / “…и за това обичам морето”. Живее и твори в София. Завършва Художествената гимназия в София. Работи като художник-аранжор. Специализира режисура и операторско майсторство в Нов Български Университет – София. Аранжира, режисира и заснема емоциите си не само в цвят, но и в стих. Определя си скромната роля на “главния герой” и избира онези ъгли от сцената, където действието е най-интензивно, а прожекторите заслепяващи. И тогава в своите задъхани монолози, почти безглаголни, но толкова съдържателни, вселената намира най-точния си изразител, независимо дали става въпрос за глобални измерения или безвремието на ежедневието.

Собственото й присъствие е винаги осезаемо. Позицията й в единствено число без прикриване зад чужди мисли, звучи пресътворяващо, дори в невъзможните си мисии.

И ако в картините й се усещат преходността на сезоните и промените в светлината, но си запазва своеобразен периметър в обектите на пресъздаване, в стиховете диапазона й е от минус до плюс безкрайност . Прелита от цикъл в цикъл с лекотата и естествената грация, присъща на птиците от “Безкрайно и просто…”, в “Устните ми български…” през “Още тишина…” до “И неделята му е в четвъртък…”

Не брои и записва грижливо и педантично художествените си и поетични изяви, отличия и аплаузи. Всички те са еднакво важни, но в момента, когато…сега сме в следващия дъх. И вероятно защото на тези, които я харесват им е трудно да улавят творческите й превъплъщения, “Трудна за сънуване” – първа поетична книга и самостоятелна изложба живопис са подарък и комплимент за обичта и търпението им.

Може би поканата трябваше да звучи така:

обратно...