|
Васил Кинов е един от най-изтъкнатите ни представители на интелектулната проза, за чиито романи Иван Есенски пише : “Те не са паралелно съпоставяне на герои и случки, нито изреждане на календарни събития и лични отношения към станалото. Това е умен, въздържан и болезнено пристрастен поглед към всичките 360 градуса на хоризонта, в пейзажа на всеки негов миг, където се извършва пулсиращото движение на живота. Непрентециозен към себе си, както винаги Васил Кинов се задоволява с малкото - да сравни отпечатъците му с тези на миналите времена, защото бъдещето може да се окаже не само недостатъчно, но и изобщо да не се състои.”
Авторът е завършил “Славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в БНТ, Българска кинематография, в. “Земеделско знаме”. От 1992 до 1996 г. е културно прес аташе в посолството ни Полша. Осем от книгите му са преведени в чужбина – Полша, Чехия, Сърбия, Македония, Швеция, Англия, Франция, Гърция и Канада. За преводи на полски писатели е награден с отличие “Заслужил деятел на полската култура”. Автор е на седемнайсет романа и няколко сборника с разкази и повести.
Писателят Милан Кундера в своя речник от Седемдесет и три думи дефинира РОМАНИСТЪТ (и неговият живот) по следния начин :…. Херман Брох казва за себе си, за Музил и за Кафка: „Ние тримата нямаме истинска биография." Но това съвсем не не означава, че животът им е бил беден откъм събития. Фокнър пък желае да бъде „изличен като човек, отстранен от историята, неоставил никаква следа върху нея, нищо освен отпечатаните книги". Това е свръхпозната метафора: романистът разгражда къщата на своя живот, за да изгради с камъните къщата на своя роман.” Тази фигура присъства и в романа на Васил Кинов “Часът на демоните”– текстовия материал, изграждащ художественото пространство вероятно е реален житейски, но интерпретиран като романов сюжет. “Демоните”, които “възсядат”, “заприиждат от детството” и “дремят” са вътрешните смисли на героя, но които може да се предположи са и авторови инвенции.
|
|
