|
Замислена като импровизирани поетични двубои и провокациии “Щръклица” все повече добива облика на театър на поезията.
Първото издание разви усещането за любовно съперничество, в което всяка от героините достигна своята точка на кипене. Разкъсван между силата на привличане на едната и другата, лутащ се между своите чувства и болката от това, че някой ще бъде наранен “ТОЙ” /Кирил Аспарухов/ умело партнираше в нажежената атмосфера. Импровизирано, на прима виста Елица Виденова и Драга Дюлгерова кръстосаха поетични пера в името на Любовта.
“Любовта – последно спасение” подириха като изход Веселина Томова и Валери Станков във второ издание. Неподвластна на бруталността на ежедневието, чувствителна като оголен нерв, неподправено искрена любовта пулсираше във всеки стих като тежко вино, което те опива до премала, налива огън в кръвта и те кара да отвориш врата. Там някъде има нещо, което е важно и чака теб да намериш пътеката…
“Неизпратени писма” избират за своя тема Ваня Липке и Ваня Маркова в третата “Щръклица” . Лиричните им откровения предполагат по- скоро диалогичен формат. Епистоларните им изповеди разкриват любовта през всичките й сезони - от лудостта на порива до мъдрата съзерцателност на равновесието…дори тогава, когато другият стол е празен.
…“Нощем щурците се молят
за гроздобер и жътви.
Само росата е белег,
че някой е плакал за обич…..
В. Липке
…“Подарявам ти себе си
не говори
нямам други надежди
а ти ?”…….
В. Маркова
|
