През далечната 1999 год.покойният Добромир Тонев ме събра с Богдана Соколв в сформираната от него самия Поетична Академия.Сбирките ни се провеждаха в Стария град, в центъра на Пловдив, и на една от тях големият Тонев ме натовари с нелеката задача да подготвя анализ на творбите на русо девойче с излъчване на модел, обладано от тийнейджърски трепети. Очаквах поредния сблъсък с така нелепата” литература, правена от блондинки”. Той обаче не се състоя.

От текстовете на Богдана извира поезия, която не може да остане незабелязана. Разбира се, хората, отварящи такива книги в повечето случаи имат очи, разпознаващи безпогрешно оригиналното и добре скроено четиво така, както се разпознава пиратски кораб в океана – загадъчен обект,нямащ нищо общо с китайските шхуни и петролните танкери, от които на всички е втръснало. Изрази, които добре осмислени ни звучат близко и познато, както:
“отшелничество в клупа на тълпата”
и
“градя идейно разделение
върху пулсираща разруха”
се редуват с образи, несрещани досега в хилядите български стихотворения, които са ми минали пред очите:
“разплисква нежна музика снегът”,
търкулна се звезда и смело закуцука към безкрая”,
кактусите – рожби на идеализма ми –
отдавна са пробили мяха на душата ?…
А ти,читателю,чел ли си нещо подобно?

Вярвам, че добрата поезия те халосва по съзнанието не с вярата в доброто и светло бъдеще, а с танцуването по двойки на великанка с джудже, на чучулига с хипопотам, на бедуин с ескимоска – танц странен, по своему красив и грациозен, запомнящ се за дълго.
Боги е инструктор по такъв род танци и това безспорно личи в създадените от нея стихове.
За да се появи тази книга ми се наложи да споря с авторката дълго и мъчително.
Знам, че поместеното тук на места се допира до втръсналата ми ”лексиконска” поезия.
Не отричам обаче правото на всеки автор сам да има последната дума, когато се касае за неговата първа книга.
Известен е стремежът в нея да бъдат събрани проверявани през годините неща пред различна публика, от различни читатели.
За мен е достатъчно да установя
Наличието на поне пет хубави стихотворения в коя да е стихосбирка, за да съм убеден, че не съм си губил времето да я прочета. В тази книга има повече от пет – поне според моя поетичен брояч.
Така че:
Добре дошла Богдана в българската литература !
А на теб, търсещият безценните камъчета поезия:
Приятно четене!
Красимир Йорданов –divkozel

В стиховете на Богдана съжителстват на пръв поглед несъвместими словосъчетания,без да си пречат.Неподправен екзистенциализъм се редува с депресивна емоционалност.Като цяло отсъстват розовите краски и поезията й е ”издишана” в движение,което я прави оригинална и в същото време близка до”живот на ръба на оцеляването”.
От 2000 година Богдана живее в Бъфало, САЩ,където завършва висшето си образование.
Нейни творби се появяват често в списание ”PAPER CUT”
“Липса на миражи” е първата й самостоятелна книга.

обратно...