|
Наскоро лингвистите избраха за символ на 2005 г. думата “правдоподобност”. Те определят понятието като “качество, присъщо на формулирана концепция, която индивидът приема или предпочита да приеме за действителност, вместо да вярва на фактите”. Проф. Майкъл Адамс от университета на Северна Каролина, пък го обяснява като “нещо правдиво, което не съответства на фактите”. Платната на Людмила Арангелова могат да се приемат първоначално като “подражания”. Правдоподобни “подражания” в смисъла на Аристотеловия “мимезис”. Основателят на Ликея допуска субективни авторови модели в изкуството (… в изпълнението, в багрите, в други подробности), докато неговия учител Платон изгонва художниците от “Идеална държава”. Тяхното изкуство, според Платон, е отдалечено на три степени от Истината. Вещите, дело на занаятчиите са подражание на идеите-образци, а изкуството, създадено от своя страна чрез подражание на материалното е отдалечено с още една мярка от първообразите. В този смисъл то се явява неистинно и не допринася за познанието в полисната общност. Това е причината, поради която художниците нямат място в платоновата “Идеална държава”. При Аристотел “мимезисът” е метод на изкуството, но той е и начин за добиване на Познание. “Хората изпитват радост като гледат картини , защото като ги съзерцават могат да се учат и умозаключават какво представлява всяко нещо” – пише той в “Поетика”. Според Аристотел Битието, което се явява предмет на подражанието е неутрално. Преживаването на художественото произведение се състои в това, че сравняваме “образа” с “първообраза”.
Съзерцавайки работите на Людмила Арангелова, зрителят е провокиран да поведе в съзнанието си една полемика между конкретното и всеобщото. Образите от нейните платна тръгват от реални структури - човешки лица и фигури, но стигат до познавателни обощения, до идеите и техните начини на присъствие в действителността. Губейки своята персонализация изображенията достигат "идеята“ за структурата на лицето в различните му състояния, до “идеята” за тялото и неговото различно ситуиране в пространството. Това внушение авторката постига, използваки въглен, който дава възможност за изчистена от многоплановост рисунка. И големите формати на платната позволяват да се развие художествената концепция – постоянен преход от прототипа-идея към индивидуални образи и обратно. Докато при Платон идеята е непълноценно сведена в предмета, тук авторката тръгва от един обект, извежда го в идея и отново го конкретизира в определено художествено изображение. Именно тази кореспонденция възпрепятстват работите на Людмила Арангелова да бъда артикулируеми в слово, те много трудно се разказват, но са “правдоподобни”, защото съчетават реалното (света на идеите) и реалното (света на материалните неща). Това е причината, поради която много ми се иска да нарека тези работи “божествен мимезис”.
Людмила Арангелова е родена в София през 1960 г., завършва Академия “Жул Паскин” през 1995 г. при Цанко Панов и проф. Николай Майсторов. Представила е творчеството си с участия в множество общи тематични изложби и по–малко самостоятелни експозиции.
Самото събитие ще бъде организирано под формата на вернисаж – от 11.00 до 19.00 ч. в галерия “Палас” на Двореца на Културата и Спорта като намерението на организаторите е да даде възможност на публиката да изрази своето мнение за представените платна освен на място – в пространството на галерията, също и в интернет форум на адрес www.dir.bg. Работите могат да бъдат видени в сайта на авторката: www.b09.hit.bg и в сайта на галерия “Актив Арт” – www.activgallery.com.
|
|
